Простете ми. Всеки път, когато видите координатна система, нейният създател иска да се придвижите към горния й десен квадрант. Моята цел е тъкмо обратната – да ви изкарам от него.
Всички заслуги – и нито частица от вината – за това, което предстои да прочетете, са наLinkedIn потребителя Дирк Бийсинджър. В коментар под една от предишните ми статии той пише: „През следващата година бих искал да намаля както увереността, така и компетентността си. Това ще значи, че съм израснал.”
Еврика, Дирк! Право в окото на бика!
Мнозина от нас обичат да говорят за растеж, но малцина успяват да преборят 360-килограмовата горила, която го съпровожда. За да израстваме, трябва да разкрием слабостите и уязвимостите си.
Ще ви дам следния повърхностен пример: преди 2 седмици опитах да се науча да ходя по слаклайн – плоско въже, опънато над залата за спортно катерене, която посещавам. Повечето вечери срещам 22-годишни „фокусници” да подскачат върху въжето все едно не са подвластни на гравитацията. Наблюдавах ги в продължение на няколко седмици и в един по-спокоен следобед реших да се пробвам и аз.
Ако проверите значението на думата „кекав” в речника, срещу нея ще намерите снимка на мен, опитващ се да запазя равновесие върху въжето. Основната ми цел беше да не се осакатя. Но благодарение на друго въже, висящо от тавана, успях да се задържа… а след това и да падна.
Но поне се опитвам! Балансирането дори не е най-трудната част; най-трудното е да се излагам – 50-годишен кекав тип – пред публика.
Повечето възрастни мразят да не ги бива в нещо. Ненавиждаме това, да сме уязвими.
Писал съм много за компетентността и увереността и скритите послания в статиите ми (и в коментарите под тях) са:
1. Повече компетентност е по-добре.
2. Твърде много увереност не е добре.
3. Твърде малко увереност пак не е добре.
С други думи, искате идеалния баланс между увереност и компетентност. Но израстването изисква да излезете от зоната си на комфорт и да нагазите във води, в които увереността и компетентността ви са близки до нулата.
Разбира се, целта ви е да увеличите и двете, но реалността е, че всякакъв значителен растеж изисква трайно присъствие в територията на уязвимостта.
Наскоро моя приятелка изрази мнението, че всички възрастни, които познава, стават все по-сковани и тясно скроени и че това е част от процеса на остаряване.
Надявам се да греши, но и подозирам, че на такава съдба сме обречени, ако не й се съпротивляваме активно.
Може би си струва да поразмишлявате над няколко въпроса като тези:
Бихте ли се пренасочили към професия, която е далеч от настоящите ви силни страни?
Бихте ли се върнали в университета на 30, 40, 60 или 80 години?
Бихте ли се „направили на глупак”, за да се учите и да имате стимулиращи нови преживявания?
Заклещени ли сте на безопасно място?
Какъв риск бихте поели в името на растежа?
Брус Касаноф, биографичен писател и бизнес коуч, за LinkedIn.com
Източник: сп. Мениджър
Кандидатствайте за работа в BeShared!
Изпратете своето запитване, коментар или препоръка и ние ще се свържем с Вас в рамките на 24 часа.
Вашето мнение е важно за нас.